Ф като Фавн

Продължение

2011-10-25T14:06:00.000-07:00

Намерих цяр за мързела си междувременно. Но Господ да ни е на помощ, ако откриваме спасение в присъствието на други хора. Защото те винаги си отиват, а нашата равносметка минава на нула.
По настоящем съм в търсенето на вътрешната сила, която да ме избави от зависимостта. Защото да обичаш толкова силно колкото мразиш себе си е пагубно и няма математическо уравнение, което да изчисли тази деструктивна сила.

Точка

2011-06-04T01:57:00.000-07:00

Събота по обяд е; пия кафе с мляко за да се активизират механизмите в мозъка ми и да кача горната граница на кръвното си от 70 на 90; терасата ми е около 9 метра над булевард Витоша (жените не ни бива в преценяването на разстоянията) и гледам самата Витоша в пълното и величие, тук-таме възпрепятствано от някое сиво здание. Звуците са комбинация от преминаващ трамвай, клаксони и St. German. И се чувствам добре. Дали това самопризнание бележи началото на края на емоционалната дупка, в която се чувствах комфортно последните 3 години?
Междувременно търся лек за хроничния си мързел и ако днес успея да се накарам да си изчистя бърлогата ще съм с една идея по-убедена в успеха.

на-три-морета

2011-03-10T17:04:00.000-08:00

Холивуд е виновен за всичките ти неуспешни връзки. Дълбоко вкоренения патриархален тип на държание в държавата ти е виновен за драмите в семейството. Телевизията те кара да вярваш в реалната възможност да блеснеш като звезда над всички.

Приеми го, живееш в среда, където министъра ти е горила с неправилна дикция, а на последните президентски избори балотажа беше м/у психично болен фашист и бивш комунистически доносник. Приеми го, промени го.

Riot

2011-03-09T13:44:00.000-08:00

Сантимоментално

2011-02-16T17:54:00.000-08:00

А тя изрече думите с неприсъщ ентусиазъм. Беше много сдържана и обрана в емоциите. Поне тези, които бяха видими за човешкото око. Дори се стараеше да не преплясква с ръце, когато се радваше за чуждото щастие. Но сега бе различно.
Срещна поредната сродна душа, както си мислеше за всеки човек, който и допадне. А цялата причина за тези заблуди беше във факта, че рядко я грабваха хората от първия до последния им шев. Но той.. на секундата прехвърчаха всякакви възможни флуиди. В това число и негативни. Дразнеха се, радваха се, смееха се, обиждаха се. И всичко беше наред. Всичко си имаше цел, така се опознаваха. Заобичаха се от първия миг, но чувството беше толкова размито от досегашните възприятия за обич или любов, че дори не беше сигурно дали има сексуален фактор в цялата работа. А имаше. Понякога той я поглеждаше така, че температурата и се покачваше. А на моменти тя беше толкова женствена спрямо него, че той не знаеше дали трябва да е около нея за да се справи със ситуацията подобаващо.
Никога нямаше да се случи нещо повече от това, което имаха тези няколко часа, но те се преструваха, че не знаеха. И играеха с охота играта със забранени залози. С никакъв шанс за печалба. А може би печалбата беше в мига, не в бъдещето.
Все пак, осъществените мечти не винаги са с красотата на мига в които се зараждат. Не винаги с блясъкът на светещото в очите слънце, при което извръщаш поглед към погледа на другия за да се увериш, че и за него свети в същите неповторими цветове и звуци.

Лента

2011-02-05T14:45:00.000-08:00

Така ми се живее.
А не знам как.
И това ако не е най-голямата екранизирана драма за всички времена..
Голяма, защото засяга цялото човечество.
Драма, защото всички знаем, че краят не е добър.

Привички

2010-12-24T13:20:00.000-08:00

Днес, в пристъп на ярост, породен от безсилие, че отново не държа собствената си съдба в ръце и откривам себе си в твърде подобна ситуация както, до точност отпреди една година назад, т.е. сама в София с бутилка вино и кутия цигари, трескаво започнах да търся из нета развлекателна информация с цел да се разсея. Под звуците на подранила заря намерих известие, че Leslie Nielsen е починал наскоро. Върнах се в спомените си към детството, когато цялото ми обилно нахранено семейство след празничната вечеря се полъкатушва бавно в посока дивана, разположен срещу телевизора. Пускаме Polsat (тогава гледахме сателитни полски канали единствено) и беше много вероятно да дават именно The Naked Gun, част поредна. Филмовият репертоар се повтаряше всяка година, но никога не съм роптаела против тази част от коледната програма. Мисля, че на всеки празник семействата се придържат максимално към еднакви действия, някакви фамилни традиции, които после, когато навика е в състояние на разруха, болката от липсата на познатото те кара да се чувстваш безсилен и в последствие разярен. Мисля, че му казваха носталгия.
Топли, семейни и до болка познати празници на всички добри хора.

Без

2010-09-25T13:41:00.000-07:00

Най-силно уважавам хората, които не ги е страх да са сами. Или дори и да изпитват страх, то не биха споделили самотните моменти с някой неподходящ само заради компанията. Не биха се напили заради самотата. Не биха се напушили заради самотата. Не биха гледали посредствен романтично-комедиен филм заради самотата. А биха прекарали всеки самотен миг в обогатяване и усъвършенстване на личността си : за да впечатляват, знаят и осъществяват всяко свое желание. А всичко това - за да не остават самотни в бъдеще.

Шев

2010-07-20T17:36:00.000-07:00

Облякох те в парещите си кожи и твърде рано казах,
че са вече и твое притежание.
Пък ти тогава дори и в своите не се побираше.
А изглеждаше така добре скроен в главата ми.

Лично

2010-06-27T14:40:00.000-07:00

От както теб те няма, тате, аз съм половин човек. Не знам дори дали толкова остана от мен. Механично играя себе си сред хората, но най-малкия близък допир ме изпепелява и губя силата, с която се славех, че преборвам тогавашните проблеми, а сега само блед спомен на някаква горчивина. Сънувам те вечер след вечер и се събуждам в сълзи, че дори вече сънят ми не зависи о мен. А сън няма, само кошмари, плътно 3 часа на ден. Тъна в спомени всякакви от "преди да се случи" и отказвам категорично тези 2 години които преминаха първо в болка, а в последствие в липса.
Срам ме е колко съм немощна. Срам ме е как спрях живота си. Срам ме е, че пиша това. Но нека го има, да препрочитам и да се срамя още по-силно всеки път, когато от слабостта ми ме е срам.

Слух

2010-05-11T13:43:00.001-07:00

Считам, че ако който-и-да-е ми предложи брак, докато звучи Everlong, сериозно ще се замисля над позитивен отговор. Дано не изглежда като отчаян зов. Мъжката част от колектива ми днес изглеждаше особено привлекателно по романтичен начин, докато течаха тези 4:51 минути. Нещо като ефекта на добрият парфюм, знам ли..Сетивата са ужасно подвеждащи понякога.

Слава

2010-05-09T07:51:00.000-07:00

Игра. Всичко е игра на олимпийската сцена. Някой бяга с факлата напред, а други точат зъби подире му. Твърдят, че го харесват, че е техен кумир, но при първа възможност биха изтръгнали огънят от ръката му и трикото от гърба му. Ако не падне по пътя, те ще са неотлъчно до него, за да хвърлят първи шепата пръст. А ако падне, гордо ще заявят, че само техните очи са били отворени за неговата обикновеност.
Обичам земната ни натура. Толкова е предвидима с вечно тлеещата си завист. Три пъти ура за този с факлата, ако посмее да уринира върху олимпийския огън в края на маратона.

Корени

2010-04-04T08:07:00.000-07:00

Мирише ми на запъртъци. Коледното вино се превърна във Великденска водка. Звучи почти библейско. Човек по празниците разбира колко самотно е в София. Сякаш стада катерици, преоблечени като президенти за пред лицето на големия град мигрират обратно в горите за някакъв ритуал.
А аз пак не знам кое дърво е моето, за това пък стигам до извода след 6 месечен оглед, че квартирата ми реално наподобява хралупа. А опашката ми се подава под президентското сако и адски ме мързи вече да си събирам лешниците сама.
И аз не знам.

Уравнение

2010-03-16T17:44:00.000-07:00

С малко усилие, много търпение и достатъчно самоуважение всеки ще открие един ден, че му е най-добре сам. Понастоящем мързела, припряността и комплексите ме погубват. Дървен философ.

Цяр

2010-03-14T11:30:00.000-07:00

Да легнеш в обятията на нечие чуждо спокойствие е единственият действащ метод, с който се въоражих срещу хроничното си безсъние. Чашката остава алтернатива за дните, в които освен спокойствието и обятията станат чужди.

Трагикомедия

2010-03-02T12:00:00.000-08:00

Бързо прелиствам страниците на малко прашната книга в съзнанието ми, където, без мое одобрение се е записвало избирателно добро и лошо, тъга и радост и безброй малки моменти, които, Бога ми не знам с какво право са си резервирали място там, при все, че не означават нищо. Последната година я бях поизоставила тази практика с ретроспекцията, защото най-пресните ми спомени бяха превърнали баща ми в разяждащ святата му за мен фигура тумор. За съжаление, това не е метафора.
Искам да започна да се чета отново и да виждам своя почерк. Твърде дълго позволявах други да творят историята ми и дори като оратор ме изместиха. Така, че плюнча палеца и..

Самосъхранение

2010-01-19T13:49:00.000-08:00

Искам да е лесно. Майната им на тези, които се бият в гърдите с думите, че дори и лошият опит е полезен и че трудностите градят човека. Имала съм и от двете и все още съм невежа и девствена пред всеки 'опит', който се прокрадва без да пита в леглото ми.
Иска ми се да раздавам Любов без да ми се свиди и да се страхувам, че ще съм неразбрана. Искам да я получавам, без да се страхувам, че не разбирам.
Толкова много бариери, а аз - без лиценз за да подкарам булдозера. По дяволите, дори колело не се научих да управлявам.
"Човек, трябва да се страхува единствено от страховете си." Но как да тръгна без каска да разбивам стените ви, лишена от страх за собствения си живот?

Злослов

2010-01-10T09:34:00.000-08:00

Продължавай да се преструваш, че се справяш без мен, а аз обещавам да продължавам да се преструвам, че не ми е съвестно.
Перфектен завършек на една връзка.
Зле изразената ти гордост ми спести още едно чувство на вина.. Че те лишавам, защото аз бях лишена.
1. 'Нямам повече нужда от теб.'
2. 'Започвам нов живот.'
Първото заболя. Второто го каза твърде не на време.
Благодаря. За моментите. За белезите. За това, че ме научи да си свивам тютюн.

ПП
Мразя драмите.

Мавруд

2009-12-24T09:34:00.001-08:00

Тази година съм човека, за когото слагат допълнителна чиния на коледната трапеза. Непознатият, който се надяват да не дойде, но поради християнско лицемерие привидно очакват с готовност. Не, благодаря. Нито съм гладна, нито бездомна. Имам си маса, на масата вино, до виното цигари. Позволено е, щом е постно.

П.П.
Под християни разбирай католици. Не познавам православните традиции и броя предвидени чинии по Коледа.

Сърце

2009-12-15T15:03:00.000-08:00

Искам да пуша, докато дробовете ми не се превърнат в димен облак и не се издигнат далеч над тялото ми, понасяйки със себе си тази болна, туптяща част от мен. Така и не се научих как да си служа с нея.

Ексхибиционизъм

2009-12-13T16:19:00.000-08:00

След като се саморазобличих и в last.fm, не знам дали остана несподелена информация за мен в Интернет пространството. Може би освен марката тоалетна хартия, която ползвам.
Отговора е : Milde. Аромата : Zen Garden.

Кофеин

2009-12-09T21:34:00.000-08:00

Малко преди 8:00 е. Невероятен час и постижение, едновременно, в личен план. По дяволите, как са се събуждали хората, без да си нагласят 38465712 аларми на телефона? Моят биологичен часовник мълчи: развалих го още когато бях ученичка и бях убедена, че IRC ми дава нещо повече от образователната система. В никакъв случай не се разкайвам. Единственото, което държах да науча в училище беше да не правя правописни грешки, а в гимназията се предполага, че си влязъл вече грамотен. Така че бойкотирах с честа липса на присъствие и се отдадох на пъпчасали, депресирани металисти в реалния живот, но понякога страхотни събеседници във виртуалния.
Не става обаче. Не се получава просто. Да живееш нощем не е позволено. От както се помня имам някакви задължения през деня и все ме заплашват с мъмрене, родителски скандали, изключване, уволнение, горене на клада, ала-бала. Изобщо, мамка му, тръгнах да пиша само, че много ми се пие кафе, а както винаги се свърши с примес на ретроспекция и мрънкане. И без кафе.

Рейс

2009-12-04T11:31:00.000-08:00

Всяка сутрин излизам не по-рано от 9:15 от квартирата си с ясната представа, че няма начин да не закъснея за работа. Приблизително 5 минути и една цигара по-късно вече чакам с трепет автобуса си. Смея да се разпореждам с него и да го наричам 'свой', защото за месец и половина успях да се слея със специфичната му атмосфера и станах неотлъчна част от тромавото му съществуване. Дори започнах да го усещам още преди да се е задал на хоризонта - ярък и стар като самото слънце. Имам навика да сядам най-отпред с гръб към движението и да виждам смутените погледи на някои пътници от това, че ги наблюдавам. А сутрин хората са изключително гротескни, подпухнали и дори грозновати - всичко това казано без лоши чувства. Някои от тях изглеждат така и през останалото време на деня, предполагам. На няколко пъти си фантазирам, че от главите им изскачат мисловни облаци с картинки и образи (твърде късогледа и мързелива съм за да чета букви, думи, изречения..) и мога да разгледам емоциите и вълненията им без да се налага да ги заговарям и да минавам през целия фалшив опознавателен процес. Иска ми се да открия, че има поне един от тях, който също се чуди какъв цвят и форма е облака изникнал от главата ми днес. А до тогава ще съм си пасивен режисьор на 50 минутната сутрешна сесия в 413.

Еволюция

2009-12-02T14:07:00.000-08:00

Малко неща ме впечатляват и вълнуват от известно време насам. Малко неща могат и да ме изненадат. Но днешния кратък и откъсъчен разказ на един заподозрян ме вцепени за цели 2 часа. Имаше тагнати бизнес визити в далечния Изток, китайски нелегални кулинарни деликатеси, маси с дупки, отворени маймунски черепи и ядене на мозъци с лъжица. За лъжиците се поинтересувах допълнително от чисто извратено любопитство как, аджеба се яде мозък на все още живо човекоподобно. Момент. Човекоподобно? Нали според някои теории произлизаме от маймуните? Това е все едно да имаш гастро влечение към пра-дядо си. Или поне към мозъка на средностатистически футболист. Но друго ме гъделичка. Как тази уста след подобна несъмнено екстравагантна вечеря казва 'обичам те' на жена си и целува детето си за лека нощ. И претендира да е нещо повече от животното, което е изяла. Е, уста човешка, права си, задминала си всички останали същества на планетата в развоя си. Ядеш с лъжица.

Пинокио

2009-11-21T15:08:00.000-08:00

- Обичам те. - каза тя.
- Как мога да съм сигурен, че казваш истината? - попита той.
- Всеки път, когато излъжа ми порастват гърдите.
Той сведе поглед към тях и се успокои. А после добави :
- Излъжи ме.

Генезис

2009-11-15T05:48:00.000-08:00

Веднъж се напуших с приятели под терасата ми на жилищната кооперация със прекрасното (не знам защо на някои им навява на социализъм) име "Дружба". Пред нас се простираха занемарените градинки на простосмъртните, които отдавна не раждаха домати. Градинките имам предвид. Зад тях се простираше залесена площ. Зад нея околовръстен път. Жриците на любовта бяха в дървена ваканция. Или коледна. Не помня вече дали студа или потискащото празнично настроение беше виновника. Единия другар ми подаде коза, а аз му подадох бутилка боза от 0.5 литра. Съвсем скоро след това навлязох в исторически размисъл, а дори отвъд историческата дисциплина. Вещият извод гласеше, че Фавните са древни, митически същества от добруджанския фолклор. Тогава другият приятел изкара маркер и с бяло мастило увековечи момента на задната врата на входа ми с надписа "Фавн crew". Беше хубава зима.