петък, 30 май 2014 г.

Вир

Сплитам на възел косите на неволите си,
поя ги със солена вода от две езера.
Понякога,
на високосна
ще доплува някой на спасителен гребен
 да разреше водните ми възли,
но упорито ще го отпратя с гребена на езерната ми вълна. След него ще останат само
зъбите на чесалото му,
които самотно стоят като трофеи вбити в тънката ми, безволева коса.

И спасената съвсем няма да е тя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар