сряда, 13 юни 2012 г.

Смисъл

Този живот, проклетият ни завлича в какви ли не точки на съществуването и себеосъзнаването. Един човек навремето ми повтаряше до повръщане думата 'приоритети' и вече знам защо. Тогава приоритет за него бях аз, а когато имаш такъв, всичко останало неминуемо остава на заден план. На заден план тогава остана целия му живот и аз така и не го оцених. Не ми беше приоритет. Подозирам, че ако не си наясно с приоритети си се получава един вид болест на психиката, която не се лекува с валериан или литий, нито с любов, работа, пари ..Просто страдаш цял живот, страдат и хората, чийто приоритет си. И тогава, в някакъв момент между гнева и самосъжалението осъзнаваш, че животът ти не е по-стойностен от този на едноклетъчно. Или се пробуждаш.

1 коментар: