събота, 4 юни 2011 г.

Точка

Събота по обяд е; пия кафе с мляко за да се активизират механизмите в мозъка ми и да кача горната граница на кръвното си от 70 на 90; терасата ми е около 9 метра над булевард Витоша (жените не ни бива в преценяването на разстоянията) и гледам самата Витоша в пълното и величие, тук-таме възпрепятствано от някое сиво здание. Звуците са комбинация от преминаващ трамвай, клаксони и St. German. И се чувствам добре. Дали това самопризнание бележи началото на края на емоционалната дупка, в която се чувствах комфортно последните 3 години?
Междувременно търся лек за хроничния си мързел и ако днес успея да се накарам да си изчистя бърлогата ще съм с една идея по-убедена в успеха.

Няма коментари:

Публикуване на коментар