сряда, 16 февруари 2011 г.

Сантимоментално

А тя изрече думите с неприсъщ ентусиазъм. Беше много сдържана и обрана в емоциите. Поне тези, които бяха видими за човешкото око. Дори се стараеше да не преплясква с ръце, когато се радваше за чуждото щастие. Но сега бе различно.
Срещна поредната сродна душа, както си мислеше за всеки човек, който и допадне. А цялата причина за тези заблуди беше във факта, че рядко я грабваха хората от първия до последния им шев. Но той.. на секундата прехвърчаха всякакви възможни флуиди. В това число и негативни. Дразнеха се, радваха се, смееха се, обиждаха се. И всичко беше наред. Всичко си имаше цел, така се опознаваха. Заобичаха се от първия миг, но чувството беше толкова размито от досегашните възприятия за обич или любов, че дори не беше сигурно дали има сексуален фактор в цялата работа. А имаше. Понякога той я поглеждаше така, че температурата и се покачваше. А на моменти тя беше толкова женствена спрямо него, че той не знаеше дали трябва да е около нея за да се справи със ситуацията подобаващо.
Никога нямаше да се случи нещо повече от това, което имаха тези няколко часа, но те се преструваха, че не знаеха. И играеха с охота играта със забранени залози. С никакъв шанс за печалба. А може би печалбата беше в мига, не в бъдещето.
Все пак, осъществените мечти не винаги са с красотата на мига в които се зараждат. Не винаги с блясъкът на светещото в очите слънце, при което извръщаш поглед към погледа на другия за да се увериш, че и за него свети в същите неповторими цветове и звуци.

1 коментар: