петък, 24 декември 2010 г.

Привички

Днес, в пристъп на ярост, породен от безсилие, че отново не държа собствената си съдба в ръце и откривам себе си в твърде подобна ситуация както, до точност отпреди една година назад, т.е. сама в София с бутилка вино и кутия цигари, трескаво започнах да търся из нета развлекателна информация с цел да се разсея. Под звуците на подранила заря намерих известие, че Leslie Nielsen е починал наскоро. Върнах се в спомените си към детството, когато цялото ми обилно нахранено семейство след празничната вечеря се полъкатушва бавно в посока дивана, разположен срещу телевизора. Пускаме Polsat (тогава гледахме сателитни полски канали единствено) и беше много вероятно да дават именно The Naked Gun, част поредна. Филмовият репертоар се повтаряше всяка година, но никога не съм роптаела против тази част от коледната програма. Мисля, че на всеки празник семействата се придържат максимално към еднакви действия, някакви фамилни традиции, които после, когато навика е в състояние на разруха, болката от липсата на познатото те кара да се чувстваш безсилен и в последствие разярен. Мисля, че му казваха носталгия.
Топли, семейни и до болка познати празници на всички добри хора.

Няма коментари:

Публикуване на коментар