събота, 25 септември 2010 г.

Без

Най-силно уважавам хората, които не ги е страх да са сами. Или дори и да изпитват страх, то не биха споделили самотните моменти с някой неподходящ само заради компанията. Не биха се напили заради самотата. Не биха се напушили заради самотата. Не биха гледали посредствен романтично-комедиен филм заради самотата. А биха прекарали всеки самотен миг в обогатяване и усъвършенстване на личността си : за да впечатляват, знаят и осъществяват всяко свое желание. А всичко това - за да не остават самотни в бъдеще.

2 коментара:

  1. И аз най-силно уважавам тези хора, а те са твърде малко. Или поне не ги виждаш, защото те работят над себе си, някъде, където се върши това в самота, а тези които са видими навсякъде са чешещите егото си самотници. Особено посещението на един нощен клуб те залива с такива, или всякакво друго светско събитие, пълно със стръф и с ловци, еднакво самотни. По барове не се срещат сродни души, само отчаяни куки, които се мъчат да се закрепят една за друга. Истината е, че всеки го е страх от самотата, но смириш ли се пред този страх ще можеш да направиш, това, което ти описваш горе. Пожелавам ти го (а и на себе си)!

    ОтговорИзтриване