неделя, 27 юни 2010 г.

Лично

От както теб те няма, тате, аз съм половин човек. Не знам дори дали толкова остана от мен. Механично играя себе си сред хората, но най-малкия близък допир ме изпепелява и губя силата, с която се славех, че преборвам тогавашните проблеми, а сега само блед спомен на някаква горчивина. Сънувам те вечер след вечер и се събуждам в сълзи, че дори вече сънят ми не зависи о мен. А сън няма, само кошмари, плътно 3 часа на ден. Тъна в спомени всякакви от "преди да се случи" и отказвам категорично тези 2 години които преминаха първо в болка, а в последствие в липса.
Срам ме е колко съм немощна. Срам ме е как спрях живота си. Срам ме е, че пиша това. Но нека го има, да препрочитам и да се срамя още по-силно всеки път, когато от слабостта ми ме е срам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар