неделя, 9 май 2010 г.

Слава

Игра. Всичко е игра на олимпийската сцена. Някой бяга с факлата напред, а други точат зъби подире му. Твърдят, че го харесват, че е техен кумир, но при първа възможност биха изтръгнали огънят от ръката му и трикото от гърба му. Ако не падне по пътя, те ще са неотлъчно до него, за да хвърлят първи шепата пръст. А ако падне, гордо ще заявят, че само техните очи са били отворени за неговата обикновеност.
Обичам земната ни натура. Толкова е предвидима с вечно тлеещата си завист. Три пъти ура за този с факлата, ако посмее да уринира върху олимпийския огън в края на маратона.

Няма коментари:

Публикуване на коментар