вторник, 2 март 2010 г.

Трагикомедия

Бързо прелиствам страниците на малко прашната книга в съзнанието ми, където, без мое одобрение се е записвало избирателно добро и лошо, тъга и радост и безброй малки моменти, които, Бога ми не знам с какво право са си резервирали място там, при все, че не означават нищо. Последната година я бях поизоставила тази практика с ретроспекцията, защото най-пресните ми спомени бяха превърнали баща ми в разяждащ святата му за мен фигура тумор. За съжаление, това не е метафора.
Искам да започна да се чета отново и да виждам своя почерк. Твърде дълго позволявах други да творят историята ми и дори като оратор ме изместиха. Така, че плюнча палеца и..

Няма коментари:

Публикуване на коментар