сряда, 9 декември 2009 г.

Кофеин

Малко преди 8:00 е. Невероятен час и постижение, едновременно, в личен план. По дяволите, как са се събуждали хората, без да си нагласят 38465712 аларми на телефона? Моят биологичен часовник мълчи: развалих го още когато бях ученичка и бях убедена, че IRC ми дава нещо повече от образователната система. В никакъв случай не се разкайвам. Единственото, което държах да науча в училище беше да не правя правописни грешки, а в гимназията се предполага, че си влязъл вече грамотен. Така че бойкотирах с честа липса на присъствие и се отдадох на пъпчасали, депресирани металисти в реалния живот, но понякога страхотни събеседници във виртуалния.
Не става обаче. Не се получава просто. Да живееш нощем не е позволено. От както се помня имам някакви задължения през деня и все ме заплашват с мъмрене, родителски скандали, изключване, уволнение, горене на клада, ала-бала. Изобщо, мамка му, тръгнах да пиша само, че много ми се пие кафе, а както винаги се свърши с примес на ретроспекция и мрънкане. И без кафе.

Няма коментари:

Публикуване на коментар