петък, 5 декември 2014 г.

Неудобство 2

Историята повтаря се отново. Тя търси него, той търси нея. Заварват се жадни за тази среща, сочат с нежни пръсти звездите, шепнат думи само с гласни, напомнящи повече на песен, по-малко на разговор. Рисуват къщи, пътешествия, усмивки и страхът е по-далечен и от самотата.
Това беше уводът на набъбваща романтична трагедия. След това авторката спря да вярва в лечебните свойства на думите, прегръдките и чистата любов, тъй като биваха отритвани от егото и емоционалния багаж и на двете главно действащи лица. Думите започнаха да съдържат все по-често съгласни, а песента утихна със звука на съскаща в локвата угарка. От време на време припознаваха в изкривените си от гняв и обвинения лица онези другите, наивните. Ако знаеха тогава, биха ли.. ?
Приказките приключват още в началото. За живелите дълго и щастливо има други литературни жанрове.

петък, 30 май 2014 г.

Вир

Сплитам на възел косите на неволите си,
поя ги със солена вода от две езера.
Понякога,
на високосна
ще доплува някой на спасителен гребен
 да разреше водните ми възли,
но упорито ще го отпратя с гребена на езерната ми вълна. След него ще останат само
зъбите на чесалото му,
които самотно стоят като трофеи вбити в тънката ми, безволева коса.

И спасената съвсем няма да е тя.

сряда, 18 декември 2013 г.

Взрив

Стараех се да напълня галактиката си единствено със слънца.
Уви.
Изглежда аз самата съм обикновена, белязана от кратери луна.

петък, 11 октомври 2013 г.

Текстура

За теб
 бих заменила бетона с пясък и смога с йод,
    но ти имаш стомашна непоносимост
       към морските ми дарове.

вторник, 8 октомври 2013 г.

Неудобство

- Ти, ако знаеше как ще се развият нашите отношения след тези години, би ли ги започнал изобщо в момента, в който се запознахме?
- Никога.

Ако не си пестяхме истината и уважавахме времето си, колко ли щяхме да спечелим?

понеделник, 12 ноември 2012 г.

Таралеж

Пихме някаква гадна текила с гостуващия Дж, блъскахме се в едно заведение с малки възможности и големи претенции и слушахме уличен музикант за 5 лева на глава. Хората се втурнаха да правят пого на иначе спокойната акустична песен и тогава, притиснати от действителността и не само, Дж ми подшушна небрежно: "Понякога трябва да те смачка тълпата за да осъзнаеш колко си сам".

сряда, 13 юни 2012 г.

Смисъл

Този живот, проклетият ни завлича в какви ли не точки на съществуването и себеосъзнаването. Един човек навремето ми повтаряше до повръщане думата 'приоритети' и вече знам защо. Тогава приоритет за него бях аз, а когато имаш такъв, всичко останало неминуемо остава на заден план. На заден план тогава остана целия му живот и аз така и не го оцених. Не ми беше приоритет. Подозирам, че ако не си наясно с приоритети си се получава един вид болест на психиката, която не се лекува с валериан или литий, нито с любов, работа, пари ..Просто страдаш цял живот, страдат и хората, чийто приоритет си. И тогава, в някакъв момент между гнева и самосъжалението осъзнаваш, че животът ти не е по-стойностен от този на едноклетъчно. Или се пробуждаш.

вторник, 25 октомври 2011 г.

Продължение

Намерих цяр за мързела си междувременно. Но Господ да ни е на помощ, ако откриваме спасение в присъствието на други хора. Защото те винаги си отиват, а нашата равносметка минава на нула.
По настоящем съм в търсенето на вътрешната сила, която да ме избави от зависимостта. Защото да обичаш толкова силно колкото мразиш себе си е пагубно и няма математическо уравнение, което да изчисли тази деструктивна сила.

събота, 4 юни 2011 г.

Точка

Събота по обяд е; пия кафе с мляко за да се активизират механизмите в мозъка ми и да кача горната граница на кръвното си от 70 на 90; терасата ми е около 9 метра над булевард Витоша (жените не ни бива в преценяването на разстоянията) и гледам самата Витоша в пълното и величие, тук-таме възпрепятствано от някое сиво здание. Звуците са комбинация от преминаващ трамвай, клаксони и St. German. И се чувствам добре. Дали това самопризнание бележи началото на края на емоционалната дупка, в която се чувствах комфортно последните 3 години?
Междувременно търся лек за хроничния си мързел и ако днес успея да се накарам да си изчистя бърлогата ще съм с една идея по-убедена в успеха.

четвъртък, 10 март 2011 г.

на-три-морета

Холивуд е виновен за всичките ти неуспешни връзки. Дълбоко вкоренения патриархален тип на държание в държавата ти е виновен за драмите в семейството. Телевизията те кара да вярваш в реалната възможност да блеснеш като звезда над всички.
Приеми го, живееш в среда, където министъра ти е горила с неправилна дикция, а на последните президентски избори балотажа беше м/у психично болен фашист и бивш комунистически доносник. Приеми го, промени го.